Охлаждащата вода пътува през охладител, поглъщайки топлина през серпентини или перки. Колкото по-бързо водата тече през чилъра, толкова по-бързо чилърът предава топлина. Минималният дебит на охладителите е дебитът, който произвежда желана скорост на охлаждане, ако устройството работи със 100% ефективност. На практика водата обикновено няма да се охлади с тази скорост без още по-висок дебит, защото поглъща и освобождава допълнителна топлина през неочаквани участъци с чилър.
Извадете температурата на водата, докато тя напуска чилъра, измерена в градуси по Фаренхайт, от нейната температура при влизане в нея. Например, ако водата попадне в чилъра при 40 градуса по Фаренхайт и тръгне при 66 градуса по Фаренхайт: 66 - 40 = 26 градуса.
Умножете този отговор с 500, цифра, която взема предвид специфичния топлинен капацитет на водите: 26 × 500 = 13 000.
Разделете необходимата скорост на охлаждане, измерена в британски термични единици (BTU) на час с този отговор. Например, ако чилърът трябва да абсорбира 3,840 000 BTUs на всеки час: 3,840,000 ÷ 13,000 = 295,4. Това е минималната скорост на охлаждане на охладителите, измерена в галони в минута.