Съдържание
В момента са известни около 49 вида делфини. В рамките на тези 49 вида те са разделени на отделни семейства: океански делфини (38 вида), семейство морски мор (7 вида) и четири отделни вида речни делфини.
Едно нещо, което споделят всички тези делфини, е чувството им за слуха. Звуците и слуха на делфини, известни още като SONAR и ехолокация, осигуряват на делфините сложни комуникационни техники, подобни на това как хората общуват помежду си. Слуховият обхват на делфините също е по-широк от този на много видове, което им позволява да чуят специфични честоти на пясъчен звук, които хората не могат.
Слухови сетива
Делфините използват малки отвори за ушите от двете страни на главата си, за да слушат или чуват звуци. Тези малки отвори са това, което обикновено биха използвали за слуха, когато не са под вода. За да чуят звуци под вода, те използват долната си челюстна кост, която предава звуци към средното им ухо.
Делфиновите звуци се използват за комуникация между делфините, както и за намиране на обекти и организми под вода. Дори има доказателства, че делфините "разговарят" помежду си, приписвайки определени звуци като имена.
Ехолокация
Делфините използват ехолокация под вода, подобно на китовете. Ехолокацията позволява на делфините да намират обекти под вода, като предават звукови вълни. Те генерират висок звуков импулс или щракват в челата си, които издават звукови сигнали във водата. Ехото, произведено от звука, отскачащ от обекти, помага на делфините да разположат обектите, дори да определят колко далеч са разположени обектите.
Делфините усещат възвръщащата се звукова вибрация, като усещат импулсите на челюстите си. Всеки предмет или животно е подводни от различни ехота, които делфините могат да различават. Ехолокацията помага на делфините да определят не само разстоянието на даден обект, но и уреята, формата и размера на обекта. Той работи, защото водата е отличен предавател на звук, който може да предава звук пет пъти по-бързо в сравнение с въздуха.
Делфините използват това, за да общуват помежду си, да разберат местоположението на хищници и да намерят / улавят храна.
Други животни, които използват ехолокация, включват:
Освен това има доказателства, че слепите хора могат да бъдат научени да използват ехолокация.
SONAR
SONAR (Такаунд нavigation Ари Rстареене) е методът, който делфините и китовете използват при плаване под мътни води. Както е обяснено в ехолокацията, те използват звуковите предавания, които отекват обратно, за да намерят нещата. Дори когато е тъмно под вода, те все още могат да намерят храна и да избегнат опасни места. Делфините издават два вида звуци, високо звучещият свистещ звук и дрънкащият или щракащ звук. Свирките действат като комуникатори, докато дрънкалките или щраканията действат като SONAR.
Слухови сравнения
За да разберем по-добре качеството на усещането за делфини, може да се сравнява със слуха на хора, кучета и китове. Делфините имат по-остри слухови сетива и по-широк обхват от хората. Човешкият слухов обхват е звук от 20 Hz до 20 KHz, докато слуховият обхват на делфините е от 20Hz до 150 KHz. Това означава, че делфините могат да чуят седем пъти по-добре, отколкото хората.
Когато сравняваме кучетата с хората, кучетата също могат да чуят много по-добре, отколкото хората. Кучетата са в състояние да чуят високи честоти, които хората не могат да чуят и около два пъти по-добре. Делфинът обаче има слухов обхват, който далеч надхвърля този на кучетата (около пет пъти по-добър от кучетата). От всички бозайници делфините са в състояние да чуят и издават някои от най-високите честоти.
В сравнение с китовете, звуците на делфините обикновено се предават с помощта на високи честоти, докато китовете често използват ниски честоти. Китовете могат да общуват на по-далечни разстояния (няколкостотин или километри), отколкото делфините могат.