Съдържание
Рецитирането на имена на йонни съединения може да изглежда обезсърчаваща задача. Има обаче няколко прости правила, които можете да използвате при запаметяването на най-често срещаните йонни съединения в химията. Йонното съединение има две части: положително зареден катион и отрицателно зареден анион. Следвайки правила за именуване на всяка част, ще намерите процеса прост и лесен.
Именуване на катиони
Определете дали катионът има само един възможен заряд, като погледнете периодичната таблица. Ако е така, името на катиона е просто името на съединението. Например: NaCl е натриев хлорид и KOH е калиев хидроксид. Най-често срещаните алкални метали са натрий (Na), литий (Li) и калий (K). Най-често срещаните алкалоземни метали са магнезий (Mg) и калций (Ca). Други метали, които имат само едно зареждане, включват алуминий (Al), цинк (Zn) и сребро (Ag).
Определете дали катионът е преходен метал. Някои метали изискват промяна на наименованието: Pb = отвес, Fe = ferr, Cu = cupr, Sn = stan. Можете да запомните тези имена, като се позовавате на техните символи.
Определете дали катионът има два възможни заряда. Ако е така, назовете катиони с по-ниския заряд с наставката „-ous“, а по-високия заряд с наставка „-ic“. Например Cu + е куприз, Cu2 + е куприк. Fe2 + е железен, Fe3 + е железен. Pb2 + е plumbus, Pb3 + е plumbic. Hg (2) 2+ е живачен, Hg2 + е живачен. Sn2 + е строг, Sn4 + е станичен.
Определете дали катионът е водород. Ако е така, то просто е наречено „водород“. Например, H2S е сероводород.
Именуване на аниони
Определете дали анионът е отрицателно зареден единичен елемент. Ако е така, тогава го наречете със суфикса -ide. Например: О = оксид, F = браид, Cl = хлорид, Br = бромид.
Определете дали анионът е многоатомен анион с кислород. Ако е така, използвайте наставката "-ate" за съединения с повече кислород и -ite в съединения с по-малко кислород. Например: SO4 = сулфат, SO3 = сулфит, NO3 = нитрат, NO2 = нитрит.
Определете дали анионът е -OH. Ако е така, той се нарича хидроксид. Например: KOH е калиев хидроксид.
Определете дали анионът е водород. Ако е така, той е кръстен „хидрид“. Например: LiH е литиев хидрид.