Съдържание
Газовият гигант Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система, но разстоянието му от Земята затруднява изследването. Освен няколко летежа от сонди през 70-те и 80-те години на миналия век, единственото задълбочено изследване на планетата дойде, когато космическият апарат Касини-Хюйгенс достигна Сатурн през 2004 г. Въпреки ограниченото количество информация за Сатурн, учените теоретизират какво се крие в ядро на планетите.
Планетна формация
Според съвременната теория за планетарното образуване остатъчният материал от образуването на звезда се разпростира в диск, като по-плътните материали остават по-близо до центъра на облака, а по-леките елементи орбитат по-далеч. Когато по-тежкият, по-твърд материал започва да се сблъсква, той образува плътни скалисти планети, наречени земни планети. Отвъд този регион по-леките ледени елементи образуват газови гиганти, наричани понякога Джовиан планети. Анализът на Сатурн предполага, че сърцевината му може да е частично скалиста, за разлика от други газови гиганти, които изобщо нямат твърдо ядро.
Атмосферни състояния
Около 75 процента от Сатурн е водород, като останалите 25 процента се състоят предимно от хелий. Съществуват и следи от вещества, като воден лед и метан. Планетите със силна гравитация поддържат атмосферата плътно слоеста, въпреки че понякога мощни бури пробиват отдолу и осигуряват проблясъци във вътрешността на планетите. Условия извън най-отдалечените атмосфери обаче досега е невъзможно да се наблюдават директно.
Плътност на сатурна
Един от факторите, който предлага представа за интериорния грим на Saturns, е неговата плътност. Астрономите могат да изчислят масата на планетата, като наблюдават нейните орбитни луни, използвайки своята траектория, за да изчислят масата на планетата, на която орбитират. Наблюденията осигуряват и диаметъра на Сатурн, което позволява на учените да изчисляват неговата плътност. Плътността на Сатурн е 0,687 грама на кубически сантиметър, което всъщност е по-малко гъсто от водата. Тази ниска цифра подсказва, че ако има плътно ядро вътре в планетата, то е сравнително малко.
Сърцевината
Доказателствата за състава на Сатурн предполагат, че сърцевината му се състои до голяма степен от същите елементи, които съставляват атмосферата му, като водородът и хелият се превръщат в полутечна, полутвърда маса от топлинните и гравитационните сили, присъстващи в центъра на планетите. Макар да има останки от скални парчета от първоначалното образуване на планетите, учените смятат, че по-голямата част от ядрото е сиропирана смес от водород и други почти замръзнали газове, с много малко твърд материал. Докато бъдещите мисии не се задълбочат в мистерията на газовия гигант обаче, никой не може да каже със сигурност.